Марян е село в Северна България, намира се в община Елена, Област Велико Търново. Отстои на 8 км източно от гр. Елена и на 46 км югоизточно от Велико Търново.
Село Марян се намирана пътя за град Сливен. Скътано сред северните възвишения на стара планина, от изток, север и запад селото е заобиколено с хълмове и е открито към юг. Разположено е на равно място между реките Боровщица и Бързица, на 300 м надморска височина.
Населението на Марян към 2010 г. е около 100 души.
Предполага се, че село Марян е едно от най-старите селища в Еленско, дори по-старо от Елена. Възникването му се свързва с епохата на римското и ранновизантийското крепостно строителство в Предбалкана и Балкана. Основание за това дават останките от раннохристиянска базилика от V - VI век, върху която вероятно през средновековието е изградена църква и манастир. Последният днес е известен като Марянси манастир "Св. Преображение Господне", намира се в северозападната част на селото.
Една от легендите за името на селото гласи така: "..на път за Цариград от тук минала сестрата на цар Иван Шишман - Кера Тамара, която народа галено наричал Мара. Тази велика българка, която минала под венчило с другоезияник за да спаси страната и народа си, оставила калпак златици, са да се построи манастир и да се слави името Христово и нейното."
Селото е възникнало на днешното си място около 1800 г., когато някой си дядо Радул или Радивой дошъл неизвестно откъде (според някой от Западна България) и заварил тук един манастирски чобанин (овчар). По-късно дошъл от Арбанаси дядо Яко, основателят на Кирчевския род в селото. Може да се предполага, че наличието на църква или манастир между двете реки е създавало условия за събиране в празнични дни да се черкуват тук овчари от околните махали и така възниква селището. Надделява мнението, че първите заселници са били овчари, които пасели манастирския добитък. Кошарите им се намирали в южните покрайнини на селото и тази част се наричала Чобановци. Югоизточната част на селището се наричала Мурадовци - от името на султан Мурад.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) край селото са се водили сражения между руската и турскта войска. Тогава селото е опожарявано два пъти от омурташкия башибозук.
Килийно училище в Марян е съществувало още около 1835 год., когато е изградена църквата "Свето Преображение Господне", днес съборен храм в Марянския манастир. През 1902-1903 г. килийното училище е преустроено в класно. През 1920 год. тук е открита и прогимназия, която по-късно е преместена в съседното село Чакалите.
Местното читалище "Наука" е основано в 1900 год. по инициатива на братята Петър Кирчев и Коста Кирчев - учители в съседното Беброво. На 5 декември 1934 год. е открита новопостроената читалищна сграда, комбинирана с общинско управление и потребителна кооперация. През 1953 год, към читалището е открита детска музикална школа.